Джек Лондон и борбата за оцеляване

Джек Лондон, с вероятно рождено име Джон  Грифик Чейни (документите му са изгубени по време на голямото земетресение в Сан Франциско през 1906 година ) е американски писател,  автор на над 50 книги и около двеста разказа, в които увлека

Джек Лондон, с вероятно рождено име Джон  Грифик Чейни (документите му са изгубени по време на голямото земетресение в Сан Франциско през 1906 година ) е американски писател,  автор на над 50 книги и около двеста разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са “Морският вълк”, “Белият зъб”, “Дивото зове”, Мартин Идън”, “Лунната долина” и др.

Джек Лондон е роден на 12 януари 1876 година в Сан Франциско. Фамилното име Лондон е на осиновителя му.

Детството на Джек преминава в бедност. След завършване на основно образование през 1889 година , той започва работа в консервна фабрика на 12-часов работен ден, като работното време често е удължавано и до 16 часа. Търсейки изход от този непоносимо тежък труд, Джек Лондон взема пари назаем, купува на старо малко корабче и става ловец на стриди без разрешително. След няколко месеца обаче корабчето съвсем грохва и не става за нищо. Тогава Лондон преминава на страната на закона и става член на Калифорнийския рибарски патрул.

През 1893 година той  пътува до Япония на борда на шхуна за ловене на тюлени. Когато се завръща, заварва в Оукланд  в безредици от работнически протести. Джек Лондон вече е без работа и става скитник. През 1894 година той  прекарва 30 дни в затвор за скитничество.

След редица приключения, Лондон се връща към цивилизования живот, завършва средното си образование и успява, с упорита самоподготовка през цялото лято, да влезе в университета на Калифорния през есента на 1896 година,  но още на следващата година се прощава с мечтата си за висше образование поради безпаричие. През целия си живот Джек Лондон се самообразова. Той е човек с всестранни интереси. Личната му библиотека наброява 15 000 тома.

През  1897 година Джек Лондон  Лондон заминава за Клондайк и става златотърсач, като се сдобива,  ако не със злато,  то поне със златен материал за първите си успешни разкази. Джек Лондон стига до заключението, че единствената му надежда е да получи образование и да “продава мозъка си”. През целия си живот гледа на писането като на работа, то е неговият билет за измъкване от бедността, средство да победи богатите, играейки по техните правила.

От 1898 година Лондон  започва сериозно да се бори да бъде публикуван – тази негова битка е описана незабравимо в романа му “Мартин Идън” . За първия си публикуван разказ получава само 5 долара и за малко не се отказва от писателска кариера. По собствените му думи той е “спасен – в буквалния и преносния смисъл на думата”, когато друг негов разказ е приет и заплатен добре, цели 40 долара.

През1900 гаодина  той вече притежава 2 500 долара, които се равняват на  приблизително 50  000 днешни.

Лондон пише както художествени, така и публицистични произведения. Първият му роман, “Синът на вълка”, е публикуван през 1900 г. През 1902 година  Джек Лондон заминава за Англия, където изучава жилищните условия в Ийст Енд – бедняшкия квартал на града. Резултатът от неговите наблюдения е книгата “Хора от бездната”, която има неочаквано голям успех в САЩ, но е остро разкритикувана в Англия.

През 1900 г. Джек Лондон се жени за Елизабет  Мадърн, но домът им става бойно поле на сблъсъци между Бес и майката на Лондон. Три години по-късно той напуска  съпругата си  и двете им дъщери и след време се жени за Чармиън Китридж. Тя  е прототип на много женски характери в творчеството на Лондон, като например Пола от “Малката господарка на голямата къща”.

Много читатели смятат, че Джек Лондон е най-добър в късия разказ. Наистина, разказите му са образец за кратка проза с безупречната си конструкция, а романите му често напомнят свързана поредица от разкази. Голяма част от произведенията на Лондон днес се класифицират като  фантастика и фентъзи: в тях се говори за бактериологична война срещу Китай,  за непобедимо енергийно оръжие,  за срещата на модерен човек с древен мамут, за терористични атаки...

Автобиографичната книга на Лондон за “алкохолните му спомени” – “Джон Барликорн” е публикувана през 1913 година. Днес “Анонимни алкохолици” я препоръчват, защото в нея изключително добре се описва външният и вътрешен живот на един алкохоли. Пасажите, които се спират на душевното състояние, което Лондон нарича "Бяла логика", са сред най-силните и разтърсващи описания на преживяванията на алкохолика. Възниква обаче въпросът – това всъщност книга срещу алкохола ли е или любовен химн на алкохолното опиянение? Лондон придава на алкохола разнообразни нюанси – той е вълнуващ, опасен, другарски, славен, мъжествен. Алкохолът е приключение като другите приключения – неразделна част от всички приключения.

Смъртта на Джек Лондон е спорна. В смъртния му акт е записано, че е починал на 22 ноември  1916 година от уремия,  но според слухове той се е самоубил. Съществува версия, според която е починал от свръхдоза морфин, който през последните си години е взимал срещу болки. Прахът от тленните му останки, заедно с тези на съпругата му Чармиън, е погребан в семпъл гроб в Глен Елън, Калифорния, белязан само от един голям объл камък, обрасъл с мъх.
Автор: Тони